В зениците на суетата,
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна,
съблякла всякаква вина,
танцува властно във душите,
приспива даже паметта.
Не помниш ли земята родна,
в която ровеше с ръце?
Не помниш ли детето чисто,
облякло синьото небе? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up