Не помня как съм те обичала.
Да, знам, че беше толкова безкрайно
и пред очите ти занемяла сричах,
и бях благословена, и благодарна.
Не помня. Изтри се от сърцето ми.
А мислех си, че там си се внедрил.
А толкоз лесно смених декорите, веднъж усетих ли,
че с мъка по тебе вече съм препила.
Оказа се все пак, че съм от тези, другите,
които не са родени за любов.
А колко хора по пътя си сме подлъгали...
Не си виновен ти, нещо в мен е твърде сурово...
16.02.2011г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados