Не помня как съм те обичала.

Да, знам, че беше толкова безкрайно

и пред очите ти занемяла сричах,

и бях благословена, и благодарна.

Не помня. Изтри се от сърцето ми.

А мислех си, че там си се внедрил.

А толкоз лесно смених декорите, веднъж усетих ли,

че с мъка по тебе вече съм препила.

Оказа се все пак, че съм от тези, другите,

 които не са родени за любов.

А колко хора по пътя си сме подлъгали...

Не си виновен ти, нещо в мен е твърде сурово...

16.02.2011г.

гр. Сопот