13 may 2008, 7:40

Не поставяй ти живото в окови

  Poesía
897 0 1

Остави живота ми на мира!

Не го поставяй сред кристални чаши,

аз съм вятър, не робиня

в тоз живот сиромашки.

 

Не дръж сърцето ми

в кутийка от мечта.

Не оставяй очите ми

в солената планина!

Защото вълна от гняв

ще понесе твоя град на любовта!

 

Душата в облак буреносен

ще превърна.

Ръците змии и те

ще станат.

С тях за последен път

ще те прегърна.

 

И усните ми меки

като подводни пясъци

ще те погълнат.

От звездите

плоча на греха ще направя.

И гробът ти

ще закича на  Луната!

За да разбере сърцето ми

какво е свободата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • доста добро, определено имаш стил... който напомня на моя! Поздравления! Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...