Не поставяй ти живото в окови
Остави живота ми на мира!
Не го поставяй сред кристални чаши,
аз съм вятър, не робиня
в тоз живот сиромашки.
Не дръж сърцето ми
в кутийка от мечта.
Не оставяй очите ми
в солената планина!
Защото вълна от гняв
ще понесе твоя град на любовта!
Душата в облак буреносен
ще превърна.
Ръците змии и те
ще станат.
С тях за последен път
ще те прегърна.
И усните ми меки
като подводни пясъци
ще те погълнат.
От звездите
плоча на греха ще направя.
И гробът ти
ще закича на Луната!
За да разбере сърцето ми
какво е свободата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Ганчева Всички права запазени
