31 may 2010, 0:50

Не повярвах 

  Poesía » De amor
1881 0 30

Истината

завърза очите ми

и всички родени лъжи

замълчаха.

Не видях как си тръгнаха

стъпките.

Как след тях

се изправят тревите.

Ветровете се свиха

прегърбени...

Тишината отсвири сигнално

две покани

за тръгване

и разкъса гнева по лицата...

Стана тъмно отвътре.

Без огън вината

превърна се в пепел

и остана в огнището

като спомен от пламък на свещ...

Няма нищо –

само голата истина.

Няма нищо -

само празни стени

без картини по тях и портрети...

Да повярвам ли?

А  ми трябваше тази лъжа

да живея напук...

Не повярвах...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??