Не повярвах
Истината
завърза очите ми
и всички родени лъжи
замълчаха.
Не видях как си тръгнаха
стъпките.
Как след тях
се изправят тревите.
Ветровете се свиха
прегърбени...
Тишината отсвири сигнално
две покани
за тръгване
и разкъса гнева по лицата...
Стана тъмно отвътре.
Без огън вината
превърна се в пепел
и остана в огнището
като спомен от пламък на свещ...
Няма нищо –
само голата истина.
Няма нищо -
само празни стени
без картини по тях и портрети...
Да повярвам ли?
А ми трябваше тази лъжа
да живея напук...
Не повярвах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
