Не позволявай да си тръгна... Чуваш ли?
Не вярвай, щом ти казвам, че те мразя...
От гордост го изричам на сбогуване.
Страхувам се да не изглеждам слаба...
Не знаеш ли... Жените сме такива...
Усмихваме се, даже да боли.
Умираме, когато си отиваме...
От гордост крием своите сълзи.
Хвани ръката ми. И ме обичай...
И нека да съм пак до бяло твоя.
Да бъда нощ. И ден. Да бъда всичко...
Не позволявай да си тръгна... Моля те...