Pepina (Пепа Деличева)
774 5353
11 abr 2006, 22:33

Не предадох теб, а своето "аз". 

  Poesía
645 0 5

Не мога да забравя нощите край морския бряг,

нито дните върху пясъчните дюни.

Как събирахме гъби в "нашата гора"

и как беряхме череши през юни.

Понякога ни беше трудно, но имаше и смях.
Изоставих всичко, което обичах и имах
и не усетих как те предадох, без страх
заминах далече, да търся щастие измислено.
Сега разбирам, че не изгубих теб, а своето -"аз".
Но късно е вече, завесата падна

останах зад кулисите - жестоко сама.

Не мога да очаквам някакво чудо

нито добрата фея да ме вдигне сега

и да ме върне във времето отминало,

да сложиш на рамото ми приятелска ръка.

Сега съм сигурна, че съм живяла чрез тебе

и ти, че заради мен си живял.

Разбрах. но e прекалено късно.

Kогато живота ми показа своята кал...
Някога бях личност, а сега?
Без собствено "аз" - някоя от многото....

без име...просто една жена...

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??