Не предадох теб, а своето "аз".
Не мога да забравя нощите край морския бряг,
нито дните върху пясъчните дюни.
Как събирахме гъби в "нашата гора"
и как беряхме череши през юни.
Понякога ни беше трудно, но имаше и смях.
Изоставих всичко, което обичах и имах
и не усетих как те предадох, без страх
заминах далече, да търся щастие измислено.
Сега разбирам, че не изгубих теб, а своето -"аз".
Но късно е вече, завесата падна
останах зад кулисите - жестоко сама.
Не мога да очаквам някакво чудо
нито добрата фея да ме вдигне сега
и да ме върне във времето отминало,
да сложиш на рамото ми приятелска ръка.
Сега съм сигурна, че съм живяла чрез тебе
и ти, че заради мен си живял.
Разбрах. но e прекалено късно.
Kогато живота ми показа своята кал...
Някога бях личност, а сега?
Без собствено "аз" - някоя от многото....
без име...просто една жена...
© Пепа Деличева All rights reserved.
