Виждаш ли,
това е твърде странно чувство –
да си на поглед разстояние и да не виждаш.
Да предусещаш захарта по устните,
а карамелът да е нанагорно трижди.
Знаеш ли,
това е също като парадокса
да ти посеят мрак, а да пожънеш искри.
Да си на мястото на кислород в двуокис
до въглерод. Токсин, без да го искаш.
Надявам се,
не ти е твърде странна мисъл, ...