5 jul 2011, 21:16

(Не)Прилично ли(ри)чно самочувствие

  Poesía » Otra
1.5K 0 11

 

 

Виждаш ли,

това е твърде странно чувство –

да си на поглед разстояние и да не виждаш.

Да предусещаш захарта по устните,

а карамелът да е нанагорно трижди.

Знаеш ли,

това е също като парадокса

да ти посеят мрак, а да пожънеш искри.

Да си на мястото на кислород в двуокис

до въглерод. Токсин, без да го искаш.

Надявам се,

не ти е твърде странна мисъл,

че ще простя на лошото устата.

Естествено ми е – по гъливерски в ниското

не се сече и с дъх тревата.

Не се сърди,

това е твърде странно чувство –

да си прашинката в око и да прощаваш.

Объркано. Да, странно е.

Но мое. И изкуство.

И да се мразя, че те няма(м)?

Не, не става.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...