(Не)Прилично ли(ри)чно самочувствие
Виждаш ли,
това е твърде странно чувство –
да си на поглед разстояние и да не виждаш.
Да предусещаш захарта по устните,
а карамелът да е нанагорно трижди.
Знаеш ли,
това е също като парадокса
да ти посеят мрак, а да пожънеш искри.
Да си на мястото на кислород в двуокис
до въглерод. Токсин, без да го искаш.
Надявам се,
не ти е твърде странна мисъл,
че ще простя на лошото устата.
Естествено ми е – по гъливерски в ниското
не се сече и с дъх тревата.
Не се сърди,
това е твърде странно чувство –
да си прашинката в око и да прощаваш.
Объркано. Да, странно е.
Но мое. И изкуство.
И да се мразя, че те няма(м)?
Не, не става.
© Дарина Дечева All rights reserved.
