Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище,
фантоми са добрите кораби,
броя сезоните оставащи
и снимам сенките на хората.
Измислих острови, съкровища,
но не измислих нищо ново,
обърках всичките кръстовища,
изпих шаманските отрови... ...