(не)Пролет на брега
Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище,
фантоми са добрите кораби,
броя сезоните оставащи
и снимам сенките на хората.
Измислих острови, съкровища,
но не измислих нищо ново,
обърках всичките кръстовища,
изпих шаманските отрови...
Сънувана е само тази пролет
и луковиците на ириса умряха,
прииждат чайки недоволни,
но няма стряха, няма стряха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
