21 ene 2008, 17:53

… не просто същества

1.4K 0 10
… не просто същества

А как само търсите мрака във светлината.
Търсите дори човешкото и във мен.
На божества оприличавате се, дори на сатаната,
а на собствените си пороци сте във плен.

Живота си обичате, страх ви е от самотата.
Омразата прегръщате, а добротата е табу.
На плътта отдавате се, но не и на душата.
На кому е нужен Бог, кому.

Обезверени проклинате го с бутилка в ръка,
преполовена от вярата ви в живота.
Страхувате се от болката, а може би и от смъртта.
Затова забравяте за хората и любовта с охота.

Аз казах това за вас, но вярвам, че е грешно.
Хайде, покажете ми, че аз греша!
Шапка ще ви сваля и ще се извиня горещо.
Но докажете ми, че сте хора, а не просто същества!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен всеки е по малко и същество и човек в себе си... всеки рано или късно допуска грешки, за които съжалява горчиво и това чувство на вина, го превръща в човек. Друг е въпроса, че има разни непукисти...
  • Дано около теб има повече хора, а не прост същества. Доста време не бях те чела, но продължаваш да ме изненадваш. И дано всеки път като чета нещо писано от теб, в мен да продължава да се появявава изненада и усмивка.
    Поздрав: Александра
  • Благодаря за коментарите, а petinka67 (Романтична душа ), аз казвам да ми докажат, не да ми кажат, вече дали ще призная доказателството е друга тема
  • Има ги всякакви, и всеки от тях ще ти каже, че е човек, а не същество.
    Остава ти сам да разбереш кой какъв е!
    Поздрави!
  • Сами изтръгваме човешкото от себе си.
    Много истинен стих.
    Поздравления.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...