21 янв. 2008 г., 17:53

… не просто същества

1.4K 0 10
… не просто същества

А как само търсите мрака във светлината.
Търсите дори човешкото и във мен.
На божества оприличавате се, дори на сатаната,
а на собствените си пороци сте във плен.

Живота си обичате, страх ви е от самотата.
Омразата прегръщате, а добротата е табу.
На плътта отдавате се, но не и на душата.
На кому е нужен Бог, кому.

Обезверени проклинате го с бутилка в ръка,
преполовена от вярата ви в живота.
Страхувате се от болката, а може би и от смъртта.
Затова забравяте за хората и любовта с охота.

Аз казах това за вас, но вярвам, че е грешно.
Хайде, покажете ми, че аз греша!
Шапка ще ви сваля и ще се извиня горещо.
Но докажете ми, че сте хора, а не просто същества!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен всеки е по малко и същество и човек в себе си... всеки рано или късно допуска грешки, за които съжалява горчиво и това чувство на вина, го превръща в човек. Друг е въпроса, че има разни непукисти...
  • Дано около теб има повече хора, а не прост същества. Доста време не бях те чела, но продължаваш да ме изненадваш. И дано всеки път като чета нещо писано от теб, в мен да продължава да се появявава изненада и усмивка.
    Поздрав: Александра
  • Благодаря за коментарите, а petinka67 (Романтична душа ), аз казвам да ми докажат, не да ми кажат, вече дали ще призная доказателството е друга тема
  • Има ги всякакви, и всеки от тях ще ти каже, че е човек, а не същество.
    Остава ти сам да разбереш кой какъв е!
    Поздрави!
  • Сами изтръгваме човешкото от себе си.
    Много истинен стих.
    Поздравления.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...