21.01.2008 г., 17:53

… не просто същества

1.4K 0 10
… не просто същества

А как само търсите мрака във светлината.
Търсите дори човешкото и във мен.
На божества оприличавате се, дори на сатаната,
а на собствените си пороци сте във плен.

Живота си обичате, страх ви е от самотата.
Омразата прегръщате, а добротата е табу.
На плътта отдавате се, но не и на душата.
На кому е нужен Бог, кому.

Обезверени проклинате го с бутилка в ръка,
преполовена от вярата ви в живота.
Страхувате се от болката, а може би и от смъртта.
Затова забравяте за хората и любовта с охота.

Аз казах това за вас, но вярвам, че е грешно.
Хайде, покажете ми, че аз греша!
Шапка ще ви сваля и ще се извиня горещо.
Но докажете ми, че сте хора, а не просто същества!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен всеки е по малко и същество и човек в себе си... всеки рано или късно допуска грешки, за които съжалява горчиво и това чувство на вина, го превръща в човек. Друг е въпроса, че има разни непукисти...
  • Дано около теб има повече хора, а не прост същества. Доста време не бях те чела, но продължаваш да ме изненадваш. И дано всеки път като чета нещо писано от теб, в мен да продължава да се появявава изненада и усмивка.
    Поздрав: Александра
  • Благодаря за коментарите, а petinka67 (Романтична душа ), аз казвам да ми докажат, не да ми кажат, вече дали ще призная доказателството е друга тема
  • Има ги всякакви, и всеки от тях ще ти каже, че е човек, а не същество.
    Остава ти сам да разбереш кой какъв е!
    Поздрави!
  • Сами изтръгваме човешкото от себе си.
    Много истинен стих.
    Поздравления.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...