5 may 2007, 14:46

НЕ РАЗБИРАМ, НЕ ЗНАЯ, НЕ ПОМНЯ

  Poesía
934 0 3
 

***

Не разбирам, не зная,  не помня - 

всичко в сънна мъгла се е сплело!

Тишината ме блъсна с  огромна

снежна брадва  зад потното чело.


Между думите - скъсани нишки,

ято листи във есенен вихър,                             

свети плахата бяла въздишка 

на душата  ми  - облачен тигър...


И разцепен на  Вяра и Рана,  

гол се лутам в обратни посоки! 

Само глухата зимна камбана

ни събира по изби безоки...


Капе   кръв  от изпитото вино

и в  снега пише алена   песен

за една прокълната невинност

и една преждевременна

есен.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...