***
Не разбирам, не зная, не помня -
всичко в сънна мъгла се е сплело!
Тишината ме блъсна с огромна
снежна брадва зад потното чело.
Между думите - скъсани нишки,
ято листи във есенен вихър,
свети плахата бяла въздишка
на душата ми - облачен тигър...
И разцепен на Вяра и Рана,
гол се лутам в обратни посоки!
Само глухата зимна камбана ...