НЕ РАЗБИРАМ, НЕ ЗНАЯ, НЕ ПОМНЯ
***
Не разбирам, не зная, не помня -
всичко в сънна мъгла се е сплело!
Тишината ме блъсна с огромна
снежна брадва зад потното чело.
Между думите - скъсани нишки,
ято листи във есенен вихър,
свети плахата бяла въздишка
на душата ми - облачен тигър...
И разцепен на Вяра и Рана,
гол се лутам в обратни посоки!
Само глухата зимна камбана
ни събира по изби безоки...
Капе кръв от изпитото вино
и в снега пише алена песен
за една прокълната невинност
и една преждевременна
есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
