Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
May 5, 2007, 2:46 PM

НЕ РАЗБИРАМ, НЕ ЗНАЯ, НЕ ПОМНЯ

  Poetry
932 0 3
 

***

Не разбирам, не зная,  не помня - 

всичко в сънна мъгла се е сплело!

Тишината ме блъсна с  огромна

снежна брадва  зад потното чело.


Между думите - скъсани нишки,

ято листи във есенен вихър,                             

свети плахата бяла въздишка 

на душата  ми  - облачен тигър...


И разцепен на  Вяра и Рана,  

гол се лутам в обратни посоки! 

Само глухата зимна камбана

ни събира по изби безоки...


Капе   кръв  от изпитото вино

и в  снега пише алена   песен

за една прокълната невинност

и една преждевременна

есен.    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0