27 oct 2009, 17:12

Не разбираш ли още...

  Poesía
916 0 20

Преосмисляш живота,

преоткриваш нещата,

преобръщаш желания,

преобличаш мечти,

прекатурваш копнежи,

които не струват

и изтриваш

ненужния

 грим...

После тръгваш спокойно

с походка на вятър

и се радваш

на всичко,

което цъфти

под ръката на Бога

и в твоята същност.

 

Не разбираш ли още –

ти пак се роди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Нели и Юлия! Всеки коментар е важен за мен.
  • Благодаря!
  • Хубаво!
  • Благодаря на всички, които реагираха на този стих-провокация. Дали е добър като изказ и изразни средства - това е спорно. За мен е важно да се разбудят духовете, заспали дълбоко в нас. Живеем механично, а имаме такъв голям потенциал за духовно щастие!
    Бъдете здрави! Бог да ви помага!
  • "...ти пак сe роди!"
    Отново и...отново...!
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...