Не са от старост болките, в гърба
Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси,
съвсем не значат всъщност поумняла.
Вината не е твоя и не си,
дори помисляй, драги, за раздяла.
Не си ме виждал никога така –
притихнала, сломена и унила,
но не тинясва бързаща река
и слънцето е в подмолите скрила.
А там, в коси на плачеща върба,
дъга е скрила седемте си цвята...
Не са от старост болките, в гърба –
повярвай, просто никнат пак крилата!
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
главата ме боли ужасно често.
Надежда вика:
“Никнат ти рога”,
но моя мъж е верен и е честен. ...
Comentarios
-
Благодаря, сенсей!
-
Получило се е страхотен триет... Демек - соло, дует, триет. Ако не е така - добре звучи.
Хубаво! -
Дай, Боже, всекиму твоите бръмбари, Наде!
-
Разбрах те, шегувам се. То и моята една глава... Отгоре - рога - вътре бръмбари.
-
За момента съм добре - крилата отдавна ми ги подрязаха, рога още не са ми сложили и не ме боли главата, защото мозък в нея (не втори, а какъвто и да е), така и няма да поникне...
-
Очите - на хикс, краката - на шпиц, езикът - на фльонга. Накратко - моля?
-
Аз пък съм удовлетворен от хронологично позиционираното физическо проявление на атропоморфната си персонификация!
-
Не - рогца. На мен пък моите ми тежат ужасно понякога, та от това ми е мигрената.
-
Абе, като бях на 15 не ме болеше, значи не са ми никнали крила...
А за мигрената имаме ли обяснение. Да не ми никне втори мозък? -
Ей, Зайо, "а какво да кажем ние, с гайдите?"
-
Абе Наде, не знам, ама и мене адски ме боли гърба. Мислех, че ми натежаха тия 31 години, а то какво било...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
