3 mar 2021, 21:42  

За мигрената и Надежда

  Poesía
555 4 10

Макар да имам хиляди блага̀,

главата ме боли ужасно често.

Надежда вика: 

“Никнат ти рога”,

но моя мъж е верен и е честен.

И мозък нямам, празна ми е,

виж!

Дали не е започнал да израства?

Боли ме!

Не минава от сладкиш,

ни аналгин, ни никакви лекарства.

Започнах медитация, но не!

Не ми помага пустата 

нирвана.

Боли ме все едно е в менгеме

и търся тъмно място под юргана.

Помислих си, че мойто вещество

започнало е да се произвежда,

дано да е от сиво потекло

да има за развитие надежда.

Сега не виждам никакви следи

да имам мозък, даже недоносен.

Но болката отдясно си седи

и с нея никнат само бели косми.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Не са от старост болките, в гърба 🇧🇬

Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
602 4 11

... и да напием... Мъртъв диригент 🇧🇬

А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
485 2 14

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...