Не се извинявай! Въобще не ми пука...

А дали изобщо ти направи впечатление?

Усети ли, всъщност, че аз бях до тука?

Че се разочаровах, май си в неведение...

Не се извинявай! Кога съм го искала?

Щом не чувстваш това, нямам нужда...

Не съм твой проблем, не съм и била,

за теб от самото начало бях чужда...

Не се извинявай! Нека аз се извиня,

тъй глупаво според теб се държах...

Явно не съм в ред, явно имам вина,

че в голяма илюзия за тебе живях...

Не се извинявай! Не искам да знам,

отношение такова съм виждала вече...

Държание гадно и грубо, без свян...

Явно съм излишна и много ти преча...

Не се извинявай! Да те тормозя ще спра!

Разбрах, че си нямала никакво време...

Аз пък бях много зле, но какво от това?

Ти си по-важна, а аз – просто бреме.

Не се извинявай! Повече не се мъчи!

Опитът да бъдеш мила вчера не успя.

Късно е, след онези думи „изречени”.

Че държах на теб, така и не разбра!

Не се извинявай! Благодаря ти за всичко...

Че те познавах, почувствах, видях...

Ти ми даде надежда, макар и мъничка

и заради теб писах, плаках и се смях...

Май казах всичко. И ще се вбесиш.

Знам, не смяташ никак, че си в грешка...

Знай само, че от теб ме заболя. И виж,

молех просто за дума една, но човешка...