Не се извинявай!
Не се извинявай! Въобще не ми пука...
А дали изобщо ти направи впечатление?
Усети ли, всъщност, че аз бях до тука?
Че се разочаровах, май си в неведение...
Не се извинявай! Кога съм го искала?
Щом не чувстваш това, нямам нужда...
Не съм твой проблем, не съм и била,
за теб от самото начало бях чужда...
Не се извинявай! Нека аз се извиня,
тъй глупаво според теб се държах...
Явно не съм в ред, явно имам вина,
че в голяма илюзия за тебе живях...
Не се извинявай! Не искам да знам,
отношение такова съм виждала вече...
Държание гадно и грубо, без свян...
Явно съм излишна и много ти преча...
Не се извинявай! Да те тормозя ще спра!
Разбрах, че си нямала никакво време...
Аз пък бях много зле, но какво от това?
Ти си по-важна, а аз – просто бреме.
Не се извинявай! Повече не се мъчи!
Опитът да бъдеш мила вчера не успя.
Късно е, след онези думи „изречени”.
Че държах на теб, така и не разбра!
Не се извинявай! Благодаря ти за всичко...
Че те познавах, почувствах, видях...
Ти ми даде надежда, макар и мъничка
и заради теб писах, плаках и се смях...
Май казах всичко. И ще се вбесиш.
Знам, не смяташ никак, че си в грешка...
Знай само, че от теб ме заболя. И виж,
молех просто за дума една, но човешка...
© Цвете All rights reserved.
