1 may 2008, 13:37

... не се научих да плувам... 

  Poesía » Otra
849 0 6

Оглеждам се

във своя грях... огледало...

в което виждам себе си...

почти...

Там нейде зърнах наметало...

воал...

и сякаш своите очи...

Посърнала...

Не дишам... не мечтая...

Не търся минало,

ни бъдеще... въобще...

ни спомени...

и нищо аз не трая...

Не искам да заспивам в туй море,

в което и вълните,

и водата в удавница превърнаха ме...

И давя се във своето начало...

И в края диря само теб... небе...

И само погледа към тебе ме спасява...

© Катерина Баева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш много хубаво, Кате!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички . Важното е да се срещаме където и да е
  • Тук ме остави без думи.Прекрасно и тъжно.Всички търсим себе си там където и ти.Дори се срещаме понякога там.
  • Поздравления за прекрасния стих!Възхита си!Прегръдка от мен!
  • Аз също не се научих....
    Прегръдки!
  • Аплодисменти!!!
Propuestas
: ??:??