... не се научих да плувам...
Оглеждам се
във своя грях... огледало...
в което виждам себе си...
почти...
Там нейде зърнах наметало...
воал...
и сякаш своите очи...
Посърнала...
Не дишам... не мечтая...
Не търся минало,
ни бъдеще... въобще...
ни спомени...
и нищо аз не трая...
Не искам да заспивам в туй море,
в което и вълните,
и водата в удавница превърнаха ме...
И давя се във своето начало...
И в края диря само теб... небе...
И само погледа към тебе ме спасява...
© Катерина Баева All rights reserved.
