15 abr 2009, 9:32  

Сам

1.1K 0 28

Ти виждаш в моите очи

тревожно-тъжна светлина.

Сърцето ми пред теб мълчи –

с усещането на вина,

 

че не успях да бъда сън,

ни споделеност, ни мечта...

И любовта остана вън,

зад забранената врата.

 

Защото дълго те мечтах,

а, щом те срещнах, не познах

във тебе образа желан,

сега си с мен, но пак си сам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Противоречивите личности са трудни за обичане, Анахид...
    ------------
    Имаш очи за красотата, Маги.
    ------------
    Благодаря ти, Сашо!
    ------------
    Светли Великденски празници - на всички ви!
  • Навярно не съжалява.
    Поздрави Ели!
  • красива е душата ти, мила Елица...като стиховете ти.
  • Който те обича, трябва да приеме всичките ти лица. Хубав стих.
  • Мисля, че вече съжалява, Римоза. И се питам:: дали искреността винаги е за предпочитане...
    --------------
    А ти, Анна, ме познаваш по-добре, отколкото аз самата. Дано виждаш всичките лица на обърканата ми душа.
    ---------------
    Радвам се и на вашето присъствие, Ваня и Петър.
    ---------------
    Благодаря на всички.
    Много настроение и усмивки - преди Големия Ден!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...