voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
15 abr 2009, 9:32  

Сам

1.1K 0 28

Ти виждаш в моите очи

тревожно-тъжна светлина.

Сърцето ми пред теб мълчи –

с усещането на вина,

 

че не успях да бъда сън,

ни споделеност, ни мечта...

И любовта остана вън,

зад забранената врата.

 

Защото дълго те мечтах,

а, щом те срещнах, не познах

във тебе образа желан,

сега си с мен, но пак си сам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Противоречивите личности са трудни за обичане, Анахид...
    ------------
    Имаш очи за красотата, Маги.
    ------------
    Благодаря ти, Сашо!
    ------------
    Светли Великденски празници - на всички ви!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Навярно не съжалява.
    Поздрави Ели!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    красива е душата ти, мила Елица...като стиховете ти.
  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Който те обича, трябва да приеме всичките ти лица. Хубав стих.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мисля, че вече съжалява, Римоза. И се питам:: дали искреността винаги е за предпочитане...
    --------------
    А ти, Анна, ме познаваш по-добре, отколкото аз самата. Дано виждаш всичките лица на обърканата ми душа.
    ---------------
    Радвам се и на вашето присъствие, Ваня и Петър.
    ---------------
    Благодаря на всички.
    Много настроение и усмивки - преди Големия Ден!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0