voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
15 abr 2009, 9:32  

Сам

1.1K 0 28

Ти виждаш в моите очи

тревожно-тъжна светлина.

Сърцето ми пред теб мълчи –

с усещането на вина,

 

че не успях да бъда сън,

ни споделеност, ни мечта...

И любовта остана вън,

зад забранената врата.

 

Защото дълго те мечтах,

а, щом те срещнах, не познах

във тебе образа желан,

сега си с мен, но пак си сам.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Противоречивите личности са трудни за обичане, Анахид...
    ------------
    Имаш очи за красотата, Маги.
    ------------
    Благодаря ти, Сашо!
    ------------
    Светли Великденски празници - на всички ви!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Навярно не съжалява.
    Поздрави Ели!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    красива е душата ти, мила Елица...като стиховете ти.
  • anahid (Анахид Чальовска)
    anahid (Анахид Чальовска)
    Който те обича, трябва да приеме всичките ти лица. Хубав стих.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Мисля, че вече съжалява, Римоза. И се питам:: дали искреността винаги е за предпочитане...
    --------------
    А ти, Анна, ме познаваш по-добре, отколкото аз самата. Дано виждаш всичките лица на обърканата ми душа.
    ---------------
    Радвам се и на вашето присъствие, Ваня и Петър.
    ---------------
    Благодаря на всички.
    Много настроение и усмивки - преди Големия Ден!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0