Ти виждаш в моите очи
тревожно-тъжна светлина.
Сърцето ми пред теб мълчи –
с усещането на вина,
че не успях да бъда сън,
ни споделеност, ни мечта...
И любовта остана вън,
зад забранената врата.
Защото дълго те мечтах,
а, щом те срещнах, не познах
във тебе образа желан,
сега си с мен, но пак си сам.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
