15 may 2008, 0:16

не се отказвай

  Poesía
798 0 1

Когато се откажеш от живота,

а след това разбираш колко много си сгрешил,

една бездънна яма се отваря в твоето сърце

и с всеки час расте... расте... расте...

 

А след това, когато всичко се завръща

и сега си осъзнал, че си сгрешил,

една кристална капчица сълза по твоето лице се стича,

а в душата ти превръща се в океан.

 

Но след няколко години,

твойто веч пораснало сърце

ще разбере, че всички тези детски мъки

са имали цена, че в този ден и час

ти вече си платил и пред теб сега

е едно безоблачно небе, а жаркото слънце

загатва усмивката ти

и потъва в топлия ти нежен поглед...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...