15 may 2008, 0:16

не се отказвай

  Poesía
800 0 1

Когато се откажеш от живота,

а след това разбираш колко много си сгрешил,

една бездънна яма се отваря в твоето сърце

и с всеки час расте... расте... расте...

 

А след това, когато всичко се завръща

и сега си осъзнал, че си сгрешил,

една кристална капчица сълза по твоето лице се стича,

а в душата ти превръща се в океан.

 

Но след няколко години,

твойто веч пораснало сърце

ще разбере, че всички тези детски мъки

са имали цена, че в този ден и час

ти вече си платил и пред теб сега

е едно безоблачно небе, а жаркото слънце

загатва усмивката ти

и потъва в топлия ти нежен поглед...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...