17 abr 2016, 10:20

Не се отучих 

  Poesía
539 0 2
Слънцето изгрява и залязва.
Дните като пумпал се въртят.
Опит, младостта ми забелязва
в извървения житейски път.
Календарът, времето отчита,
то подобно птиците - лети.
Само огледалото попита,
от къде са белите коси.
Питах се, какво да му отвърна.
В питането, времето не спря.
Белота, главата ми прегърна,
а косата много оредя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??