17 апр. 2016 г., 10:20

Не се отучих 

  Поэзия
540 0 2
Слънцето изгрява и залязва.
Дните като пумпал се въртят.
Опит, младостта ми забелязва
в извървения житейски път.
Календарът, времето отчита,
то подобно птиците - лети.
Само огледалото попита,
от къде са белите коси.
Питах се, какво да му отвърна.
В питането, времето не спря.
Белота, главата ми прегърна,
а косата много оредя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??