Не се отучих
Слънцето изгрява и залязва.
Дните като пумпал се въртят.
Опит, младостта ми забелязва
в извървения житейски път.
Календарът, времето отчита,
то подобно птиците - лети.
Само огледалото попита,
от къде са белите коси.
Питах се, какво да му отвърна.
В питането, времето не спря.
Белота, главата ми прегърна,
а косата много оредя...
Но така е, ангел да ме вземе.
Всеки следва свойто битие.
Нижат се успехи и проблеми.
Времето ми слага колие.
Опитът ме радва и ме спича.
Времето от младостта краде.
Но не се отучих да обичам
и да вярвам в двете си ръце.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
