Тя тръгна да изкачва планина
Нозете боси, гола бе душата
Вървя, не сведе и за миг глава,
Не се предаде и не се уплаши.

По хълмовете стръмни заваля
До кости мокра, кал в краката
И вятър зъл да й попречи не можа
Макар да се усещаше тъй слаба.

Усмихна се, на себе си сама 
И знаеше, че слънце ще изгрее
Щом нейде там, по-горе на върха
В едно с небето ще се слее.

Не се предавай! -шепнеше Гласът
Ще дойде твойто време много скоро
Върви, че наближава и часът,
За нещо по-добро и нещо ново.

Не ти разказвам туй току така
За сила на духа, надежда, воля
Дори да няма изход от калта
Знай, утре може пътят да е твоят