Тя тръгна да изкачва планина
Нозете боси, гола бе душата
Вървя, не сведе и за миг глава,
Не се предаде и не се уплаши.
По хълмовете стръмни заваля
До кости мокра, кал в краката
И вятър зъл да й попречи не можа
Макар да се усещаше тъй слаба.
Усмихна се, на себе си сама
И знаеше, че слънце ще изгрее
Щом нейде там, по-горе на върха
В едно с небето ще се слее. ...