26 sept 2004, 3:06

Не се променяй

  Poesía
1.9K 1 0
Във снимката ти слънчева се взирам
и нещо в нея пак откривам,
че в твоите очи аз пак попадам
и на сладки спомени се наслаждавам.

Не знам за теб, но действаш ми ти чудно
и да помагам аз на теб не ми е трудно,
а удоволствието ми е много сладко
и чувството за туй не ми е кратко.

Остани каквато си сега, не се променяй,
аз обожавам те така и своя стил не сменяй,
а дали ще имам таз слънчева съдба,
да бъда с тебе под дъжда.

И той да мокри твойте бляскави коси,
в които слънцето пречупва своите лъчи
и аз да бъда от тебе вече окрилен
и да се чувствам аз отново озарен.

Ех хубави мечти във облачния ден,
спохождат те отново мен
и наслаждавам им се на мига,
със теб така прекрасен е света!
5-6 юни 2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...