26 сент. 2004 г., 03:06

Не се променяй

2K 1 0
Във снимката ти слънчева се взирам
и нещо в нея пак откривам,
че в твоите очи аз пак попадам
и на сладки спомени се наслаждавам.

Не знам за теб, но действаш ми ти чудно
и да помагам аз на теб не ми е трудно,
а удоволствието ми е много сладко
и чувството за туй не ми е кратко.

Остани каквато си сега, не се променяй,
аз обожавам те така и своя стил не сменяй,
а дали ще имам таз слънчева съдба,
да бъда с тебе под дъжда.

И той да мокри твойте бляскави коси,
в които слънцето пречупва своите лъчи
и аз да бъда от тебе вече окрилен
и да се чувствам аз отново озарен.

Ех хубави мечти във облачния ден,
спохождат те отново мен
и наслаждавам им се на мига,
със теб така прекрасен е света!
5-6 юни 2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...