Не се страхувай, ще видиш, че нов ден ще настъпи,
и слънце пак ще грейне, и светлина ще пропъпли,
а мракът, тоз фокусник, който света всеки ден в шапката скрива,
отново ще зачака и доволно ръце ще потрива.

Не се страхувай от нищо, което се крие,
не оставяй проблем гнездо в тебе да свие,
и не бързай, времето може да бяга, но аз ще те чакам,
отдавна готов съм за теб и вече само протакам.

Не се страхувай да губиш, всички сме по дъската
и правим ходове, напред или встрани, толкова е проста играта,
смисъл тя няма, и никой никога не я печели,
ние просто се движим, усещаме и след минута с фанфари в мрака изчезваме.

Не се страхувай с мен да говориш, аз слушам само теб,
без значение дали мъдруваш или бърбориш,
аз искам просто да видя душата ти гола, бедрата ти голи, гърдите ти голи,
тъй искам да усетя как с поглед закриляш ме и в кутия със съкровенни мисли събираш ме.

Не се страхувай към мен да посегнеш,
ръцете за туй за изваяни, не за да стискат и блъскат,
човекът не е просто животно,
а за да стигнат там, дето думите онемяват и смисъл вече нямат.

Забрави за всичко друго, което те спира,
то няма значение, препяствия е имало и ще има,
ала моментът, който обрича ни, е различен,
той е тъй кратък и толкова личен.