27.11.2011 г., 12:40

Не се страхувай

531 0 0

Не се страхувай, ще видиш, че нов ден ще настъпи,
и слънце пак ще грейне, и светлина ще пропъпли,
а мракът, тоз фокусник, който света всеки ден в шапката скрива,
отново ще зачака и доволно ръце ще потрива.

Не се страхувай от нищо, което се крие,
не оставяй проблем гнездо в тебе да свие,
и не бързай, времето може да бяга, но аз ще те чакам,
отдавна готов съм за теб и вече само протакам.

Не се страхувай да губиш, всички сме по дъската
и правим ходове, напред или встрани, толкова е проста играта,
смисъл тя няма, и никой никога не я печели,
ние просто се движим, усещаме и след минута с фанфари в мрака изчезваме.

Не се страхувай с мен да говориш, аз слушам само теб,
без значение дали мъдруваш или бърбориш,
аз искам просто да видя душата ти гола, бедрата ти голи, гърдите ти голи,
тъй искам да усетя как с поглед закриляш ме и в кутия със съкровенни мисли събираш ме.

Не се страхувай към мен да посегнеш,
ръцете за туй за изваяни, не за да стискат и блъскат,
човекът не е просто животно,
а за да стигнат там, дето думите онемяват и смисъл вече нямат.

Забрави за всичко друго, което те спира,
то няма значение, препяствия е имало и ще има,
ала моментът, който обрича ни, е различен,
той е тъй кратък и толкова личен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...