29 ene 2008, 9:17

Не се събуждай...

Poesía » Otra

887 0 6

Не се събуждай в болка
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.

Не се събуждай в погледа ми мрачен,
в аромата на изсъхнали цветя,
окови сиви във воал прозрачен,
пожънали съдбата ни в деня.

Не се събуждай в сънищата мои,
виновно вплела две ръце,
задръж ме с невидими окови,
вдъхни живот в моето лице.

Не се събуждай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lara (Лара)

Благодаря Здравче

2008-02-15T12:34:13+02:00
Lara (Лара)

Целувки за теб, Гале

2008-02-04T15:11:15+02:00
Lara (Лара)

Благодаря Ви !!!

2008-01-29T16:41:29+02:00
lotalia (Меги Ризова)

Много ми хареса стиха ти ,особено фразата "задръж ме с невидими окови,вдъхни живот в моето лице ".Поздравявам те

2008-01-29T14:18:47+02:00
face04 (Таня Кирилова)

С много нежност е обвит стиха ти и вълнува!Поздравления от мен с усмивка!

2008-01-29T09:23:03+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0