29 ene 2008, 9:17

Не се събуждай...

  Poesía » Otra
899 0 6


Не се събуждай в болка
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.

Не се събуждай в погледа ми мрачен,
в аромата на изсъхнали цветя,
окови сиви във воал прозрачен,
пожънали съдбата ни в деня.

Не се събуждай в сънищата мои,
виновно вплела две ръце,
задръж ме с невидими окови,
вдъхни живот в моето лице.

Не се събуждай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Здравче
  • Целувки за теб, Гале
  • Благодаря Ви !!!
  • Много ми хареса стиха ти ,особено фразата "задръж ме с невидими окови,вдъхни живот в моето лице ".Поздравявам те
  • С много нежност е обвит стиха ти и вълнува!Поздравления от мен с усмивка!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...