29 ene 2008, 9:17

Не се събуждай...

  Poesía » Otra
888 0 6


Не се събуждай в болка
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.

Не се събуждай в погледа ми мрачен,
в аромата на изсъхнали цветя,
окови сиви във воал прозрачен,
пожънали съдбата ни в деня.

Не се събуждай в сънищата мои,
виновно вплела две ръце,
задръж ме с невидими окови,
вдъхни живот в моето лице.

Не се събуждай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Здравче
  • Целувки за теб, Гале
  • Благодаря Ви !!!
  • Много ми хареса стиха ти ,особено фразата "задръж ме с невидими окови,вдъхни живот в моето лице ".Поздравявам те
  • С много нежност е обвит стиха ти и вълнува!Поздравления от мен с усмивка!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...