Jan 29, 2008, 9:17 AM

Не се събуждай...

  Poetry » Other
894 0 6


Не се събуждай в болка
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.

Не се събуждай в погледа ми мрачен,
в аромата на изсъхнали цветя,
окови сиви във воал прозрачен,
пожънали съдбата ни в деня.

Не се събуждай в сънищата мои,
виновно вплела две ръце,
задръж ме с невидими окови,
вдъхни живот в моето лице.

Не се събуждай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Здравче
  • Целувки за теб, Гале
  • Благодаря Ви !!!
  • Много ми хареса стиха ти ,особено фразата "задръж ме с невидими окови,вдъхни живот в моето лице ".Поздравявам те
  • С много нежност е обвит стиха ти и вълнува!Поздравления от мен с усмивка!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...