Не се събуждай...
от думи неизречени,
погълнали душевност тиха,
пътища по мъките обречени.
Не се събуждай в погледа ми мрачен,
в аромата на изсъхнали цветя,
окови сиви във воал прозрачен,
пожънали съдбата ни в деня.
Не се събуждай в сънищата мои,
виновно вплела две ръце,
задръж ме с невидими окови,
вдъхни живот в моето лице.
Не се събуждай...
© Лара All rights reserved.

