4 ago 2016, 1:39

...Не се забравя делото Любов...

592 0 3

...Не се забравя делото любов...

и не се губи завинаги нуждата и съзнанието...да се обича...

 

 

На прага на всичките ми страхове
загуби, съмнения, грешки и провали
покрай раните и спомените от миналото
любови променени, но незабравими...

 

В невинността на всеки един ден,
в иронията на живота без живот,

и в самоиронията на съюза между

болките и радостите, допълващи се взаимно,

в това, че едното не може без другото,

за да се усети истинското щастие, любовта...

 

На прага на едно съществуване,

загубило, забравило, за малко или

за повече вярата и волята си да обича...

Тя, Смъртта е само един огромен студ

жестоко забил се в сърцето, трън на мъката,

но Живота защитава се, преражда се...

не може завинаги да не помни същността си...

 

И тогава, когато аз щях да умра

от липса на живот...и сянка в тъмнина...

Ти дойде в живота ми, като Слънцето,

със една безкрайна топлина и светлина
с меката прозрачност на любовта...,

 

с миризмата на вятъра през нощта,

с уханието и пробуждането в нея и в деня
ти дойде и ме излекува, съживи ме в едно

отдаване, споделяне, обичане и 

като с гума изтри  болката ми...,

триеш я всеки път, щом тъгата си рисува...

 

В теб, знам какво е да се обича отново,

за първи път, последен, в мига и завинаги...
И в теб чувствам се преродена, жива и щастлива
в очите ти огледана, в погледа ти потънала,

 

в прегръдките и целувките несломима,

в тялото ти появила се, споделена в душата...
Изпълнена с твоята светлина и няма ги в мен

вече сенките, смъртта, самотата, има само любов...

 

Има я...Любовта отново, създаваща Живота

любовта за първи път, последен, в мига и завинаги...

И оттогава, от преди, от сега или от бъдещето

някъде във времето и пространствата, тук е

нежната любов, с която страстно се обичаме...

и с която наистина Животът е Живот...!

 

Любовта се променя, но не се забравя,

не се забравя това, че се обича

и дори една любов да не е вечна,

стига да е истинска, никоя не умира...

 

Любовта се променя, щото има много цветове,

като живота, но това, че те обичам, не се променя,

не се забравя, не умира! А се радва и живее...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...