...Не се забравя делото любов...

и не се губи завинаги нуждата и съзнанието...да се обича...

На прага на всичките ми страхове
загуби, съмнения, грешки и провали
покрай раните и спомените от миналото
любови променени, но незабравими...

В невинността на всеки един ден,
в иронията на живота без живот,

и в самоиронията на съюза между

болките и радостите, допълващи се взаимно,

в това, че едното не може без другото,

за да се усети истинското щастие, любовта...

На прага на едно съществуване,

загубило, забравило, за малко или

за повече вярата и волята си да обича...

Тя, Смъртта е само един огромен студ

жестоко забил се в сърцето, трън на мъката,

но Живота защитава се, преражда се...

не може завинаги да не помни същността си...

И тогава, когато аз щях да умра

от липса на живот...и сянка в тъмнина...

Ти дойде в живота ми, като Слънцето,

със една безкрайна топлина и светлина
с меката прозрачност на любовта...,

с миризмата на вятъра през нощта,

с уханието и пробуждането в нея и в деня
ти дойде и ме излекува, съживи ме в едно

отдаване, споделяне, обичане и 

като с гума изтри  болката ми...,

триеш я всеки път, щом тъгата си рисува...

В теб, знам какво е да се обича отново,

за първи път, последен, в мига и завинаги...
И в теб чувствам се преродена, жива и щастлива
в очите ти огледана, в погледа ти потънала,

в прегръдките и целувките несломима,

в тялото ти появила се, споделена в душата...
Изпълнена с твоята светлина и няма ги в мен

вече сенките, смъртта, самотата, има само любов...

Има я...Любовта отново, създаваща Живота

любовта за първи път, последен, в мига и завинаги...

И оттогава, от преди, от сега или от бъдещето

някъде във времето и пространствата, тук е

нежната любов, с която страстно се обичаме...

и с която наистина Животът е Живот...!

Любовта се променя, но не се забравя,

не се забравя това, че се обича

и дори една любов да не е вечна,

стига да е истинска, никоя не умира...

Любовта се променя, щото има много цветове,

като живота, но това, че те обичам, не се променя,

не се забравя, не умира! А се радва и живее...