4.08.2016 г., 1:39

...Не се забравя делото Любов...

587 0 3

...Не се забравя делото любов...

и не се губи завинаги нуждата и съзнанието...да се обича...

 

 

На прага на всичките ми страхове
загуби, съмнения, грешки и провали
покрай раните и спомените от миналото
любови променени, но незабравими...

 

В невинността на всеки един ден,
в иронията на живота без живот,

и в самоиронията на съюза между

болките и радостите, допълващи се взаимно,

в това, че едното не може без другото,

за да се усети истинското щастие, любовта...

 

На прага на едно съществуване,

загубило, забравило, за малко или

за повече вярата и волята си да обича...

Тя, Смъртта е само един огромен студ

жестоко забил се в сърцето, трън на мъката,

но Живота защитава се, преражда се...

не може завинаги да не помни същността си...

 

И тогава, когато аз щях да умра

от липса на живот...и сянка в тъмнина...

Ти дойде в живота ми, като Слънцето,

със една безкрайна топлина и светлина
с меката прозрачност на любовта...,

 

с миризмата на вятъра през нощта,

с уханието и пробуждането в нея и в деня
ти дойде и ме излекува, съживи ме в едно

отдаване, споделяне, обичане и 

като с гума изтри  болката ми...,

триеш я всеки път, щом тъгата си рисува...

 

В теб, знам какво е да се обича отново,

за първи път, последен, в мига и завинаги...
И в теб чувствам се преродена, жива и щастлива
в очите ти огледана, в погледа ти потънала,

 

в прегръдките и целувките несломима,

в тялото ти появила се, споделена в душата...
Изпълнена с твоята светлина и няма ги в мен

вече сенките, смъртта, самотата, има само любов...

 

Има я...Любовта отново, създаваща Живота

любовта за първи път, последен, в мига и завинаги...

И оттогава, от преди, от сега или от бъдещето

някъде във времето и пространствата, тук е

нежната любов, с която страстно се обичаме...

и с която наистина Животът е Живот...!

 

Любовта се променя, но не се забравя,

не се забравя това, че се обича

и дори една любов да не е вечна,

стига да е истинска, никоя не умира...

 

Любовта се променя, щото има много цветове,

като живота, но това, че те обичам, не се променя,

не се забравя, не умира! А се радва и живее...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...