11 abr 2009, 21:48

Не сега

920 0 4

Ще си отидеш... Знам, че ще си тръгнеш,

но вече тъмно е - при мене остани...

Във тъмното очите ми се губят

и пътят е осеян с празноти...

Ще си отидеш... Даже да заключа,

привиквах със това от много дни...

Усмивка е поредната заблуда,

че утре по-различно ще боли...

Ще си отидеш... Знам... Не го повтаряй!...

В ръцете ти ще бъда сутринта.

Последната целувка ме изгаря,

но тя е утре... Не сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...