11.04.2009 г., 21:48

Не сега

918 0 4

Ще си отидеш... Знам, че ще си тръгнеш,

но вече тъмно е - при мене остани...

Във тъмното очите ми се губят

и пътят е осеян с празноти...

Ще си отидеш... Даже да заключа,

привиквах със това от много дни...

Усмивка е поредната заблуда,

че утре по-различно ще боли...

Ще си отидеш... Знам... Не го повтаряй!...

В ръцете ти ще бъда сутринта.

Последната целувка ме изгаря,

но тя е утре... Не сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....