27 feb 2014, 11:21

Не сега... рано е...

Poesía » De amor

656 0 5

Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.

Не сега... рано е... ръцете ми искат те.

Докосни за последно студената плът.

Налей ми шампанско, а солта от сълзите ми

втрий я в раните... нека болят...

Не сега... рано е... още болка наливай ми,

че да дишам без нея вече не мога,

сипвай до горе, в сърцето изливай я,

единствено тя ме свързва с живота...

Не сега... рано е... на чашата дъното

щом проблесне в очите (с тази звезда),

ще е свършила болката и за теб ще е съмнало,

но тогава... все още е млада нощта...

18.09.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

reinbow (Биляна Битолска)

Много благодаря, Веселка, че си наминала по моите ширини

2014-03-03T17:55:07+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Наистина пишеш много хубаво! Поздравления!

2014-03-03T17:09:28+02:00
reinbow (Биляна Битолска)

Благодаря, момичета! Морето на чувствата е необятно, по някога потъваме, по някога плуваме с хиляди километри, друг път просто се отпускаме по гръб и се наслаждаваме на бриза, но никога не е скучно
Радвам се, че съм ви достигнала

2014-02-28T14:14:37+02:00
yogimax (Василена Т)

Силно въздействащ, емоционален
стих, поздрави!

2014-02-27T17:11:29+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Тук е дълбоко...
Добре, че си ходя с пояс, без малко да потъна
Шегувам се, но истината е, че те улавя този стих.

2014-02-27T14:05:21+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0