Не сега... рано е...
Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те.
Докосни за последно студената плът.
Налей ми шампанско, а солта от сълзите ми
втрий я в раните... нека болят...
Не сега... рано е... още болка наливай ми,
че да дишам без нея вече не мога,
сипвай до горе, в сърцето изливай я,
единствено тя ме свързва с живота...
Не сега... рано е... на чашата дъното
щом проблесне в очите (с тази звезда),
ще е свършила болката и за теб ще е съмнало,
но тогава... все още е млада нощта...
18.09.2008
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
