27.02.2014 г., 11:21

Не сега... рано е...

643 0 5

Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.

 

Не сега... рано е... ръцете ми искат те.

Докосни за последно студената плът.

Налей ми шампанско, а солта от сълзите ми

втрий я в раните... нека болят...

 

Не сега... рано е... още болка наливай ми,

че да дишам без нея вече не мога,

сипвай до горе, в сърцето изливай я,

единствено тя ме свързва с живота...

 

Не сега... рано е... на чашата дъното

щом проблесне в очите (с тази звезда),

ще е свършила болката и за теб ще е съмнало,

но тогава... все още е млада нощта...

 

 

18.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, Веселка, че си наминала по моите ширини
  • Наистина пишеш много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря, момичета! Морето на чувствата е необятно, по някога потъваме, по някога плуваме с хиляди километри, друг път просто се отпускаме по гръб и се наслаждаваме на бриза, но никога не е скучно
    Радвам се, че съм ви достигнала
  • Силно въздействащ, емоционален
    стих, поздрави!
  • Тук е дълбоко...
    Добре, че си ходя с пояс, без малко да потъна
    Шегувам се, но истината е, че те улавя този стих.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...