27.02.2014 г., 11:21

Не сега... рано е...

655 0 5

Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.

 

Не сега... рано е... ръцете ми искат те.

Докосни за последно студената плът.

Налей ми шампанско, а солта от сълзите ми

втрий я в раните... нека болят...

 

Не сега... рано е... още болка наливай ми,

че да дишам без нея вече не мога,

сипвай до горе, в сърцето изливай я,

единствено тя ме свързва с живота...

 

Не сега... рано е... на чашата дъното

щом проблесне в очите (с тази звезда),

ще е свършила болката и за теб ще е съмнало,

но тогава... все още е млада нощта...

 

 

18.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря, Веселка, че си наминала по моите ширини
  • Наистина пишеш много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря, момичета! Морето на чувствата е необятно, по някога потъваме, по някога плуваме с хиляди километри, друг път просто се отпускаме по гръб и се наслаждаваме на бриза, но никога не е скучно
    Радвам се, че съм ви достигнала
  • Силно въздействащ, емоционален
    стих, поздрави!
  • Тук е дълбоко...
    Добре, че си ходя с пояс, без малко да потъна
    Шегувам се, но истината е, че те улавя този стих.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...