27.02.2014 г., 11:21 ч.

Не сега... рано е... 

  Поезия » Любовна
464 0 5

Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.

 

Не сега... рано е... ръцете ми искат те.

Докосни за последно студената плът.

Налей ми шампанско, а солта от сълзите ми

втрий я в раните... нека болят...

 

Не сега... рано е... още болка наливай ми,

че да дишам без нея вече не мога,

сипвай до горе, в сърцето изливай я,

единствено тя ме свързва с живота...

 

Не сега... рано е... на чашата дъното

щом проблесне в очите (с тази звезда),

ще е свършила болката и за теб ще е съмнало,

но тогава... все още е млада нощта...

 

 

18.09.2008

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря, Веселка, че си наминала по моите ширини
  • Наистина пишеш много хубаво! Поздравления!
  • Благодаря, момичета! Морето на чувствата е необятно, по някога потъваме, по някога плуваме с хиляди километри, друг път просто се отпускаме по гръб и се наслаждаваме на бриза, но никога не е скучно
    Радвам се, че съм ви достигнала
  • Силно въздействащ, емоционален
    стих, поздрави!
  • Тук е дълбоко...
    Добре, че си ходя с пояс, без малко да потъна
    Шегувам се, но истината е, че те улавя този стих.
Предложения
: ??:??