10 oct 2008, 0:28

Не ще падна!

  Poesía
1.1K 0 4

Какво сме ние без любовта?
Обречени на самота,

борейки се със скучността...
Защо сме на този свят,
от тъмнина залят?
Какво те кара да дишаш?
Чувството да обичаш?
Или просто си казваш,

че трябва да опиташ?
Въпросите са повече от звездите,
а отговорът е само един...
Цветът на очите ми е все още син,
ала небето е очернено с дим.
Гората вече не е зелена,
мрачна картина, изгорище,

прогонена природа - Гората е обгорена!
И какво като си зъл?
Знам, че не ти е по-добре, просто нямаш акъл...
Леснотата е предимство пред повечето хора.
И въпреки всичко, аз ще продължавам да се боря...
Обичай и малките неща...
Следвай любовта към бялата светлина,
защото единственото, което не могат да ни отнемат
е обичта, мъдростта и последната ни сълза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...