10 oct 2008, 0:28

Не ще падна!

  Poesía
1.1K 0 4

Какво сме ние без любовта?
Обречени на самота,

борейки се със скучността...
Защо сме на този свят,
от тъмнина залят?
Какво те кара да дишаш?
Чувството да обичаш?
Или просто си казваш,

че трябва да опиташ?
Въпросите са повече от звездите,
а отговорът е само един...
Цветът на очите ми е все още син,
ала небето е очернено с дим.
Гората вече не е зелена,
мрачна картина, изгорище,

прогонена природа - Гората е обгорена!
И какво като си зъл?
Знам, че не ти е по-добре, просто нямаш акъл...
Леснотата е предимство пред повечето хора.
И въпреки всичко, аз ще продължавам да се боря...
Обичай и малките неща...
Следвай любовта към бялата светлина,
защото единственото, което не могат да ни отнемат
е обичта, мъдростта и последната ни сълза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...