Не ще падна!
Какво сме ние без любовта?
Обречени на самота,
борейки се със скучността...
Защо сме на този свят,
от тъмнина залят?
Какво те кара да дишаш?
Чувството да обичаш?
Или просто си казваш,
че трябва да опиташ?
Въпросите са повече от звездите,
а отговорът е само един...
Цветът на очите ми е все още син,
ала небето е очернено с дим.
Гората вече не е зелена,
мрачна картина, изгорище,
прогонена природа - Гората е обгорена!
И какво като си зъл?
Знам, че не ти е по-добре, просто нямаш акъл...
Леснотата е предимство пред повечето хора.
И въпреки всичко, аз ще продължавам да се боря...
Обичай и малките неща...
Следвай любовта към бялата светлина,
защото единственото, което не могат да ни отнемат
е обичта, мъдростта и последната ни сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
